История

Група ROCKADA е създадена в град Русе, на 8 септември 2006 година. Идеята се ражда съвсем спонтанно, след няколко рок-купона в клуб „Рокада“. Това бяха едни от онези събирания на различни музиканти на една сцена, които просто си свирят, забавляват се и се стараят да свирят дотолкова добре, че да не изгонят посетителите на заведението. След третия гиг Ники Хараламбиев, Иво Минчев, Росен Димиров, Владо Караджов и Пламен Петков се събраха и кръстиха групата си на заведението което ги събра. Първото участие на новосформираната група беше само седмица по-късно на фестивала в гр. Разград (виж тук). Микрофона вече си поделят Карел Маринович и Владо. Малко след това обстоятелствата изпращат Владо далеч от Русе и той напуска групата, но не и сърцата им. В търсене на нов вокалист, четеримата приятели попадат на Йордан Минчев, а малко по-късно Цветомир Анастасов (група Попокатепетл) е покакен за фронтмен на рокаджиите. След много яки купони през август 2008 се налага Цецо да напусне Rockada. Причината за това е личната му ангажираност. Групата с мъка се разделя с фронтмена си. На негово място застава Симеон Николов. Монката е с голям опит в музиката зад гърба си. Той предава един друг блясък на групата. Така се оформя окончателния състав на ROCKADA за момента.

Нашите цели

Група ROCKADA винаги е имала една единствена цел – КУПОН ДО ДУПКА. Никой от музикантите не живее с идеята да печели пари от това, и че за 4 години ще се издадат 5 албума, които ще се продават в милионен тираж и т.н. Момчетата просто се забавляват – без договори, без сериозни уговорки и грандиозни планове за бъдещето. Както казва Ники „Изкачваме се едно стъпало нагоре и чак тогава поглеждаме към следващото. Ако ни хареса това, което е там – изкачваме се нагоре.“ Всички членове на ROCKADA работят в съвсем други сфери и въпреки, че никой от нас не гледа на групата с професионално око, звука и сработката стават все по-яки. Rock’n roll forver!!!

Нашата рецепта за успеха

Всичко се базира само на едно – ПРИЯТЕЛСТВОТО. Едно от най-важните условия за да върви добре „работата“ е да можеш да си пиеш бирата с човека с когото излизаш на сцена, да ни е кеф да сме заедно, да се чувстваме близки. Тогава магията става истинска и взривоопасна. Тогава просто стъпиш ли на подиума, „пада ти пердето“, свириш като за последно, даваш всичко от себе си, подаряваш това удоволствие на колегите си и на публиката, която като че ли се зарежда с тази емоция и я връща обратно към сцената.